Черни връх е първенецът на Витоша. Висок е 2290 м., което отрежда на Витоша четвъртото място по височина у нас след Рила (вр. Мусала), Пирин (вр. Вихрен) и Стара планина (вр. Ботев). Предимството на Витоша е, че се намира до най-големия град в България - София. Любопитен е и фактът, че изкачването на Черни връх през 1895г. от Алеко Константинов и други планинари се счита за началото на организирания туризъм и Българския туристически съюз. През годините изкачването му се е превърнало в традиция за много софиянци. Има много маршрути за изкачване на Черни връх, като в следващите редове ще опишем може би най-популярния - от София до хижа Алеко и оттам до Черни връх.
Първа стъпка: Как да стигнем до хижа Алеко
Пътят до хижа Алеко е добре поддържан и лесно може да стигнете както пеш, така и с кола. Ако не искате да губите време в ходене е по-добре да стигнете до хижа Алеко с кола - така ще имате възможност да останете повече време на Черни връх или да направите по-дълъг преход из Витоша.
От хижа Алеко до Черни връх
Стигайки до хижа Алеко веднага ще видите стръмен склон - той води към върха. Въпреки че изглежда доста стръмен, изкачванете не е тежко и след около 30-40 минути ще сте го преодоляли. Препоръчително е, ако изкачвате Черни връх през лятото да преминете стръмнината преди да е напекло обедното слънце. След като преодолеете наклона ще стигнете до стара постройка, до която преминава поточе. През лятото сянката й е особено ценна за изкачващите Черни връх и ако сте уморени е удобно място за кратка почивка.
Маршрута към Черни връх е ясно видим, а самият връх се вижда в далечината. Тръгвате по пътя и след 20тина минути щес стигнете до широк път. Нагоре той води Черни връх, а ако завиете на дясно и започнете да се спускате ще ви отведе до вр. Камен дел. Оттук започва и зимната маркировка, която ще ви послужи като ориентир колко още остава до крайната ви точка. Пътят има едно единствено отклонение - на ляво. Ако завието по него ще стигнете до втория по височина връх във Витоша - Голям резен. Маршрутът към Черни връх следва единствено зимната маркировка и не се отделяйте от нея. По пътя си ще минете през няколко поточета. Дъното им е ръждиво а вкусът на водата - метален. Причината за това е в ръждясващите наоколо метални конструкции, водата отмива ръждата и после тя се процежда през камъните и поема по поточетата надолу.
Малко преди Черни връх - около двадесетия кол на маркировката наклонът става малко по-сериозен. Това е последния подстъп към върха. Скоро ще видите и самата хижа. Целият маршрут е с продължителност около час и половина спокойно ходене. В зависимост от атмосферните условия и вашата физическа подготовка това време може да варира. В хижа Черни връх може да се стоплите, да пийнете освежаваща напитка или пък да хапнете топла чорба. Поляната на Черни връх често събира стотици хора лятно време, дошли да се забавляват далеч от шумната градска среда на София. От върха се вижда малка част от града, но не и целия. Ако искате да видите София от-до трябва да отидете до вр. Камен дел.