Пътуваме с кола в неделната утрин към най-старото германско село в Долна Саксония.Редуват се китни села – най-близките по-големи градове са Бремен и Линген.Спокойствието и тишината са навсякъде, а по улиците и площадите цъфти рододендронът /известната у нас странджанска зеленика/.Балконите и къщите са украсени с мушкато, а по стените се извиват декоративни рози.
Преминавайки през междуселския път откривам ферма за ягоди.Познавам я по бутафорната огромна ягода насред полето, няколкото бели шатри и спрените автомобили.Тук всеки, който желае може да си набере пресни ягоди, претеглят му ги, плаща и си тръгва с колата. В следващото село има фестивал на аспержите, които се берат през май и цената им е доста солена – около десет евро за килограм.Спокойствието е привидно, защото в десет часа започва неделната молитва в църквата и в следващото селище семействата бързат за служба.
В този регион преобладават евангелските църкви, тъй като населението изповядва евангелизма.Църквите се познават по високите тънки кули на върха с петел. Рядкост са католическите храмове и те не могат да бъдат по-високи от евангелските.Църквата има силно влияние върху жителите тук – дори в седмичната програма на телевизиите има черен списък от филми, които църквата забранява да се гледат.
Пристигаме в Клопенбург. Селото-музей е голямо и тук може да се прекара цял ден.Има всичко – воденица, езеро, животни, старинни къщи, селскостопанска техника и инвентар, влак, вятърни мелници, парк, училище, църква, занаятчийски работилници. В пекарната собственоръчно можеш да си направиш и изпечеш хляб, в грънчарницата – да си направиш ваза или саксия.
Първо посещавам музея на селото.Експозицията включва старинни мебели, старинни часовници, чанти, изработени от старите майстори, документи за живота в Клопенбург.Забележителна е сбирката от дрехи и костюми.Колекцията „индиго” представя дрехи от памучен текстил в синьо.Мъжките шапки са интересни с т.нар.”двоен шпиц” от 17в. и цилиндрите от 19в.Дамската мода е представена от удобни и функционални дрехи, свързани със селския бит, но и с модерен костюм с жакет и дълга пола от финно кадифе с дантела.
На втория етаж в музея откривам впечатляващ експонат –дървен иконостас.Знае се, че в католическите църкви преобладават статуите, а този иконостас е източноправославен и надписите, които държат изобразените светци са на кирилица.Кога е създаден този иконостас не мога да кажа, но е попаднал в музея през Втората световна война.
Продължаваме разходката в селото. Най-забележителното нещо са къщите.Покривите им са от слама.Изработени са по специална технология от старите майстори.Сламките са от пшеница и събрани на вързопи по петдесет см в диаметър.Така в къщата е топло и сухо.В по-старите къщи от този вид оборите за животни и стаите на хората са под един покрив.Единственото неудобство, е че могат да изгорят бързо при пожар.Днес изграждането на такава къща е лукс и много скъпо начинание.Няма ги и старите майстори, които могат да работят сламата по този начин.Все пак може да ги видите в родовите имения по пътя за Амстердам /районът граничи с Холандия/ .
Сядаме в ресторанта на селото.И неговия покрив е от слама, снабден е с гръмоотвод за противопожарна сигурност.Срещу нас има малко езеро и патиците от него идват в ресторанта на разходка.Клиентите и персонала им се радват и ги фотографират.Менюто е съставено изцяло от домашни продукти – домашно мляко, яйца, селска супа, прясно месо и зеленчуци.
Тръгваме си от Клопенбург доволни от красивите гледки и зеленината.На излизане домакините любезно ни канят да дойдем отново на 21-ви май на градинско парти, посветено на розата.От 70 години в градините на музея от 21 до 24 май се провежда Фестивал на розата. Всеки, който желае може да донесе рози, аранжирани в букети, шапки, кошници, обувки, чайници и др.предмети.Може да разгледа изложба на рози на открито, да си купи книги за отглеждане на рози, да похапне сладко от рози.В градините на музея свири оркестър и има много кулинарни изкушения.Измежду децата на възраст от 6 до 12 години избират Принцеса на розата и Принц на розата.Също както у нас – в Казанлък през последната седмица на май.