По препоръка на приятел, живял дълго в Париж, разделихме града на райони. Целта е за всеки район да отделим по един ден и там да разгледаме и посетим най-значителните места.
За днес сме набелязали Латинския квартал. Нарича се така, защото тук се намира Сорбоната – живели са и са учили наоколо много студенти, и тъй като са изучавали най-вече латински език, много често се е чувала латиснска реч.
Тръгваме пеша по бул. Сен Жермен (Bd Saint-Germain). Можехме да вземем и метрото, за 4-5 спирки, но, както казват старите парижани „Париж се обиква с краката”, т. е за да го опознаеш, трябва непременно да се разходиш по улиците му. Наслаждаваме се на прекрасните сгради и цъфналите кестени. Последният ден на април е, но точно днес пролетта категорично отказва да влезе във владение. Вали дъжд и е доста студеничко в сравнение с нашата пролетна нагласа. Разпъваме чадърите и се отправяме към Люксембургската градина – огромен парк, ограден със стилна метална ограда. Повечето градинки и паркове в Париж имат работно време – през нощта са затворени за посетители. Пускаме си прекрасната песен на Жо Дасен „Люксембургската градина” и се потапяме в атмосферата. От табелата на входа разбираме, че е построена през 17в от Мария Медичи. Широки алеи и подредени като по конец огромни дървета. Въпреки ниските температури, беше пълно с хора, бягащи по къси ръкави и шорти. А ние зъзнем и се чудим – в Сибир ли сме, или в Париж! Тук няма подредени и циментирани пейки – беше пълно с алуминиеви столчета, които всеки можеше да си ги премести и да седне където му е удобно! Спираме се пред всяка статуя, четем информация за нея и с изненада забелязваме ... Статуята на Свободата! Това тук е оригиналът, а нейн прототип е изпратен в Америка в знак на приятелство. Минаваме покрай Двореца и Фонтанана Медичите и излизаме от източната страна на парка.
По Rue Soufflot, на път за Пантеона, отдаваме нужното внимание на малката уличка Rue le Goff, където през 1968 г. френските студенти са започнали барикадите на Париж в знак на протест срещу войната във Виетнам. Тъй като няма вече следи от барикади, правим си набързо една импровизирана такава от чадъри. Студът вече става нетърпим, купуваме си 200 мг живителна алкохолна течност от близкото магазинче, и заредени с топлина и настроение продължаваме нататък!
Стигаме до Пантеона. Точно в средата, под огромния купол се люлее Махалото на Фуко и показва точния час. Качваме се нагоре по стълбите, нагоре ..., нагоре ..., и стигаме до невеоятна панорамна гледка на Париж откъм Пантеона. Движим се околовръст и разпознаваме – Сакре Кьор, Нотр Дам, Айфеловата кула, Люксембургската градина, Дома на инвалидите...
Долу, в криптата, са погребани най-великите французи - Александър Дюма, Емил Зола, Виктор Юго, Мария Кюри и др.
Връщаме се до ул. Сен Жак (Rue Saint-Jacques) и минаваме покрай Сорбоната. Забелязваме, че най-горе, върху арките над прозорците, са изписани специалностите, които са се изучавали – палеонтология, механика, астрономия, теология ... Като бивши студенти, снимаме се пред входа, и продължаваме с разходката. Една пряка преди Сена, свиваме наляво по малката уличка Rue de la Huchette – тук са наредени ресторантчета едно до друго, всяко предлага апетитни ястия на още по-апетитни цени!
По булевард Сен Мишел (Saint-Michel) завиваме надясно, излизаме на брега на Сена и оттам се връщаме обратно към Petit Pont, за да посетим Катедралата Нотр Дам, която се намира на о-в Сите. Часът е 17 и попадаме на прекрасна церемония - органът свири, излизат мъж и жена в сини роби е започват да пеят песен с много нежна музика. По-възрастен свещеник с бяла роба и златни кантове чете от книга. Много е красиво и тържествено. Оставяме по една запалена свещичка и излизаме. Опитваме се да намерим църквата Сен Шапел, но за съжаление вече е твърде късно, за да я посетим. Тази църквичка ми беше горещо препоръчана от приятели, затова следващият път непременно ще я сложа в списъка!