Пристигаме на летище „Шарл де Гол” в Париж към 11 ч. сутринта. Естествено, можехме да се качим на метрото и така да стигнем до центъра, но ние сме баровци и си вземаме такси. По принцип, такситата в Париж не качват пътници на мястото до шофьора, но този е с джип, ние сме четирима, с четири куфара и няколко чанти – кандисва. Хотелът ни се казва „Ла тур Мабург” и се намира на изключително комуникативно място – пред входа има спирка на метрото, Домът на Инвалидите е на две минути, Мостът „Александър III” е на 5 мин, още по-близо е мястото, на което спират рейсчетата „Хоп он-Хоп оф”, както и влакчето за Версай, например. Айфеловата кула ли? Тъй като тя се вижда почти отвсякъде, разбира се, вижда се и от хотела. Но тя е на цели 20 минути пеша! Шегувам се – сами ще се убедите, че за мащабите на Париж ходенето пеша 20 минути въобще не трябва да се брои за ходене!
Около 40 минути път с таксито, и вече сме пред хотела. Няколко думи за него – както казах вече, намира се на най-доброто възможно място. Който вече е бил в Париж знае, че там няма хотел с широки и просторни стаи – ако двама души успеят да се разминат, без да се спънат в леглото или в куфарите, значи всичко е ОК. Нашата стая е също толкова широка, с прилично широк санитарен възел. Обслужването е на ниво, цените – също в рамките на поносимото. С отворено сърце бих го препоръчала на всеки. Само едно уточнение, за да не се получат недоразумения – тръгвайки си, и после анализирайки престоя, някак останахме с усещането, че хотелът е бил за хора с ... хм ... как да кажа ... с нестандартна сексуална ориентация. Но още веднъж искам дебело да подчертая – дори да е било така, това по никакъв начин не е придизвикало у нас усещането за дискомфорт или различност! И, много бих искала да се извиня, ако не съм права, и с тези думи съм уронила престижа на прекрасния хотел!
Толкова по въпроса за хотела! Хвърляме куфарите, грабваме по една карта на Париж от рецепцията и тръгваме! Купуваме си Paris Card, но се оказа че са два вида, продават ги на различни места, та следващия път ще бъдем по-подготвени, защото нашата не дава толкова много възможности и отстъпки. Първата ни цел е Домът на Инвалидите. Нарича се така, защото е построен от Наполеон да приюти инвалидите от войните. Тук, освен саркофагът с тленните останки на Наполеон, може да видите още Музеят на Средновековието и интересна католическа църква, окичена със знамена, може би пленени от Наполеон.
Тръгваме към заветната цел на всеки новодошъл в Париж – Айфеловата кула. Днес е доста ветровито, затова не ни блазни идеята да се качваме там горе, на високото. Все пак проверяваме как стоят нещата – оказва се, че има интернет за всичко. На сайта на Айфеловата кула може да се направи предварителна резервация и плащане за деня и часа на посещение. Опашката е голяма, но върви бързо и методично. Разхождаме се по алеите на Марсово поле, снимаме цъфналите кестени и един доста разгорещен спор между патица и два патока, борещи се за вниманието й. Стигаме до площад „Трокадеро”. Имаме късмета да видим фонтаните в действие – нещо, което, оказа се, е доста рядко явление. Вече е залез слънце (доколкото въобще имаше някакво слънце – дъжд и облаци цял ден). Но за снимката на фона на кулата и фонтаните се показа и късче синьо небе!
До настъпването на вечерта имаме време точно за една разходка с корабче по Сена. Картата, която си купихме ни дава солидна отстъпка. Имаме възможност да чуваме през слушалките (информацията е преведена на 6 езика) откъде минаваме и какво виждаме –моста „Александър III”, музеят „Д’Орсе” откъм реката (това всъщност е било построено за гара), Лувъра, остров Сите, Нотр Дам, остров „Сент Ил” и обратно.
Вечерта си лягаме по-раничко, за да сме бодри за утрешните предизвикателства...