Като ученик никога не съм и предполагал, че един ден ще имам възможност да видя едно от най-големите природни чудеса в света - водопадът Игуасу. За Игуасу знаех единствено от учебника по география. Официалното име е "Водопадите Игуасу", но спокойно може да се нарича и в единствено число - водопадът Игуасу. Причината е, че водопадът е само един, но разделен на много каскади, главната, от които, се нарича Дяволското гърло. Малко факти около водопада Игуасу: броят на водопадите е 275, най-високият е 82м. и водопадът се намира на границата между Бразилия и Аржентина. Водите му идват от едноименната река Игуасу, която малко след това се влива в река Парана. При мястото на вливането има тройна граница между Бразилия, Аржентина и Парагвай.
Първите впечатления от Фос до Игуасу
Летяхме от Рио де Жанейро и за да стигнем до Игуасу, трябваше да се прикачим в град Куритиба. Впечатление прави фактът, че Бразилия има доста добре развита мрежа от вътрешни полети. Непроходима джунгла на практика откъсва големите градове един от друг и единственият начин за пътуване е по въздух. След Куритиба поехме към малкото летище на Фос до Игуасу. Честно казано не знам дали това беше единственото летище на, тъй като града е горе долу колкото Пловдив и Варна по население, а летището приличаше по-скоро на селскостопанско. През целия полет се виждаше джунглата под нас, а при захода към летището в далечината се видя и бушуващата вода над водопада Игуасу. Пистата беше толкова къса, че самолетът не успя да кацне от първия път, въпреки опитите на пилота. От втори път се получи. Времето беше ужасно топло и влажно - наистина се усещаше, че сме насред джунглата. Без много суетене поехме към хотела. На практика не успях да събера впечатления от Фос до Игуасу, тъй като го посетихме само по тъмно и то явно в предградията му. Казаха ни, че градът е опасен, а карайки по улиците казаното се потвърждаваше. Градът изглеждаше пуст и без особен живот, навъртаха се само местни, а осветлението на улиците не беше добро. Тогава дори и не предполагах, че населението му може да е повече от 40000 души.Хотелът ни беше изключително интересен. Беше едноетажен и много просторен, така и не го обиколих целия. Мебелите бяха стари, масивни и с красива дърворезба.
Макуко сафари (или Макуку сафари)
След кратка почивка беше време да отидем до Игуасу. От бразилската страна. Взе ни бусче от хотела и поехме към Игуасу. Пътят беше много хубав, а околната природа изключително живописна. Стигнахме до нещо като лагер, където имаше доста оборудване и други туристи. Качихме се на превозното средство, което щеше да ни изведе на брега на река Игуасу. Приличаше на влакче, но не беше на релси и доста добре се справяше с пресечения терен. Предупредиха ни да бъдем внимателни, тъй като има змии и маймуни-крадци. На брега ни чакаха няколко лодки, както и местни гидове, които ни обясниха основни правила при безопасност. Предстоеше ни така нареченото Макуко сафари, или по-точно - рафтинг по река Игуасу, както и преминаване под някои от водопадите. Ако сте решили да се качите - задължително бъдете с водоустойчив фотоапарат! Приключението беше голямо, тъй като реката е доста буйна и пълноводна. В далечината за пръв път зърнахме и Дяволското гърло - така е наречено мястото на основния водопад. Там водите са най-буйни, а шумът от водата е трудно да се опише само с думи, но за това в следващия разказ.
Макуко сафарито беше наистина впечатляващо, а водата под водопадите е толкова силна, че не можеш да си отвориш очите - нещо, което не смятах за възможно. Интересно е да се спомене, че доста бързо изсъхнахме след това.
Водопадът Игуасу отблизо
След Макуко сафарито идваше време и за поглед отблизо на водопада Игуасу. Отидохме до панорамна сграда на няколко етажа, като с метални пътеки, прокарани над скалите, можеш да разгледаш водопадите от различни страни. Разбрахме, че не винаги водата е толкова буйна - февруари-март месец река Игуасу не е толкова пълноводна и някои водопадите изглеждат по-скоро като малки поточета. Вече мръкваше и беше време да се изтегляме от водопада. Поехме по обратния маршрут към Фос до Игуасу в разговори от типа "Колко е добра организацията и състоянието на пътищата" - неща, които са рядкост в нашата скъпа Родина, а в някакъв затънтен район на Бразилия са нещо нормално.
На следващия ден ни предстоеше да се запознаем с аржентинската страна на водопада Игуасу, но тогава смятах, че надали ще е кой знае колко по-различна. Оказа се, че греша и то много!