Килиманджаро е планина в Танзания и е най-високото място в Африка. Образувана е от три вулкана, а най-високата точка на Килиманджаро е връх Ухуру (5892 м.), част от вулкана Кибо. Ако сте били в Танзания, то знаете доста за Килиманджаро. С нарастването на туристическия поток, местното управление опитва да популяризира повече Килиманджаро и планината да се превърне сред основните причини туристите да посетят Танзания.
Килиманджаро се намира в Национален парк Килиманджаро, почти на границата с Кения - едва на около 400 километра от екватора. Резерватът е обитаван от типичните за саваната животни и е отправна точка за туристите, отишли на сафари в Танзания. Тази част на Африка е населявана от едно от най-известните племена - Масаите. В миналото, когато туризмът в Танзания не е бил развит, Килиманджаро е присъствал към туристическа обиколка от Кения, но това вече не е така. Килиманджаро се извисява високо над равните полета и заснежените му върхове могат да се видят зад облаците, а много туристически агенции предлагат и изкачване на планината.
Името "Килиманджаро" е взето от суахили и е официално признато по света. Трудно е да бъде определено значението му, дори и от какъв език идва. За да бъде определен произхода на името Килиманджаро са изследвани възможните езици-източник, като най-правдоподобното твърдение е, че името идва от суахили и значи "Блестяща планина".
Когато Килиманджаро е бил изкачен за първи път през 1889г. от германеца Ханс Майер, същия го кръщава Кайзер Вилхелм Шпице, в чест на Вилхелм II. Това име се запазва до 1918г.
Килиманджаро е единственото място в Африка, където има целогодишен сняг. Въпреки, че се намира почти на екватора, височината му води да постоянни снеговалежи и глетчери, които захранват повечето реки в долината около Килиманджаро. Или поне така трябва да е. През последните 30 години има убедителни доказателства, че нещо се променя в региона и Килиманджаро. Снимки от 80-те и 90-те години на миналия век показват дълбок сняг, дори и в по-ниските части на планината. Пред последното десетилетие нещата са се променили значително, като снежната покривка и ледниците са се отдръпнали значително. Топенето на снеговете не може да бъде компенсирано от снеговалежа и това вече е ясно. Реките, идващи от Килиманджаро вече не са толкова пълноводни и от това страдат всички в района на Национален парк Килиманджаро. Все по-често реколтата на Масаите е слаба (или изобщо няма), а в района се наблюдава и сериозно засушаване. Смята се, че причините за това са две - глобалното затопляне и нарастващият дърводобив. Дори и няколко градуса по-високи температури могат да се окажат решаващи за снега на Килиманджаро, толкова близо до екватора. Поради тази причина Килиманджаро е смятан за един от символите (и доказателствата) за глобалното затопляне и присъства в много от кампаниите за овладяване на затоплянето.
Килиманджаро е сред най-желаните за изкачване върхове на планетата. Причината може би е, че е Национален парк Килиманджаро е единственият, съчетаващ високопланински преход и сафари из горещата савана. Изкачването на Килиманджаро, обаче не е шега работа и е сред най-смъртоносните в света. Годишно има повече загинали на Килиманджаро отколкото на Еверест. Все пак, Килиманджаро е далеч "по-натоварен" от желаещи да го изкачат туристи, отколкото Еверест, но главната причина е в подценяването му. Много туристи подценяват маршрутите и губят предпазливост, тъй като на практика няма реално алпийско катерене при Килиманджаро (нещо, без което не може при Еверест).
Последвайте ни и във Facebook: Затвори