Нека започнем първо с малко история. През 2009 година беше завършен седалков лифт водещ до Седемте рилски езера. Началото му е от хижа Пионерска, а крайната му точка е хижа Рилски езера. Седемте рилски езера винаги са били красиви, но десетилетия наред са били забележителност, дълбоко скрита в Рила. След изграждането на лифта Езерата станаха изключително популярна дестинация и интересът към нея расте с геометрична прогресия с всяка изминала година. Знае се, че това е най-посещаваната езерна група у нас с около 120 000 посетители годишно. Честно казано, сме на мнение, че тези цифри са много остарели и значително по-ниски от реалната бройка на туристи през лято 2013 година, например. Не ни разбирайте погрешно - не сме против лифта или потока от хора. Напротив, вярваме, че това е правилната посока за развитие на туризма в България - лифтове и подобряване на условията за туристите. Цената на лифта не е ниска - 18 лева на човек в двете посоки, но е помислено и за хората в неравностойно положение. За тях има намаление. Освен това има и 5 лева паркинг, което не е никак висока цена, при положение, че хората се комбинират да са няколко човека в една кола. Проблемът е в отношението на хората към Седемте рилски езера и нагласата им преди пътуване към тях.
Целта на тази статия
Целта на статията не е да ви разкажем за Седемте рилски езера или да ви запознаем подробно с маршрути, водещи до това уникално природно чудо. Целта е да ви запознаем с основните заблуди относно Седемте рилски езера - подценяването на маршрути, времето за изминаването им и метеорологичните условия. Също така основни грешки при подбирането на облеклото, храната и екипировката като цяло на отиващите към Езерата. Решихме да напишем тези редове, за да "попречим" на отиващите към Седемте рилски езера да подценят прехода и по този начин да си развалят цялостното прекарване на това божествено място.
Заблуда №1: "Щом има лифт значи е лесно"
Чудихме се как да озаглавим тази първа заблуда, като другият вариант беше "Щом еди-кой-си е отишъл, значи и аз мога". Не, това не е вярно! В планината всеки трябва да разчита единствено на своите сили и да преценява нещата спрямо тях. Наличието на лифт улеснява изкачването ДО хижа Рилски езера (и ви спестява около 1:30 часа не лесен преход), но не и същинската обиколка на Седемте рилски езера. Тепърва вие трябва да обиколите езерата, със собствени сили. Много хора остават неприятно изненадани, когато видят мащабите на циркуса на Седемте рилски езера и пътят, който се очаква от тях да изминат.
Заблуда №2: "Не е нужна кой знае каква организация"
Втората заблуда е, че не е нужна голяма подготовка, за да обиколиш Седемте рилски езера. Подобно подценяване на преход в планината е абсолютно недопустимо. Няма опитен планинар, който да ви каже "няма смисъл да го планирате много-много", било то и за лесните маршрути. Всичко трябва да бъде планирано, трябва да бъде разчетено правилно времето за достигане на изходния пункт, самата обиколка и за връщането. Винаги носете с вас достатъчно храна и вода. Облеклото също трябва да е подходящо и съобразено с прогнозата за времето и планината (повече информация за това ще прочетете в Заблуда №3). Това лято чухме няколко истории за Седемте рилски езера, където разказващите ги отишли и дори не знаели накъде да поемат. Подготвили сме специален Пътеводител за Седемте рилски езера, където ще намерите цялата информация, нужна ви за организация на обиколката ви.
Заблуда №3: "През лятото няма какво толкова да ми се случи"
Това е често допускана грешка дори и от хора с опит в планината. Планината никога не трябва да бъде подценявана. Това, че е лято не е гаранция за хубаво време. Във всеки един момент облаци могат да закрият слънцето и от прекрасно и топло да се превърне в студено и ветровито, особено на висока надморска височина. А надморската височина на Седемте рилски езера не е малка - най-високото езеро Сълзата се намира на 2535 метра над Черно море. Особено през месец септември мъглата може да се спусне от нищото. Обезпокоени сме от факта, че много посетители "залагат" на облекло от рода на: чехлички, къса фланелка и къси панталони с идеята, че в града, от който са е топло. В планината това не важи - времето може да се промени за секунди и в тази ситуация не трябва да вините планината, а просто да се подготвите подобаващо. Пример за такава подготовка са: затворени обувки с твърда подметка, яке или друга връхна дреха (дори и през топлите летни дни) и задължително шапка и очила. Ако хората от хижата или лифта ви предупредят за лошо време - не правете неща на своя глава!
За заключение
Планината е планина и никога не трябва да се подценява, независимо колко е посещавана и популярна дестинацията. Природните закони не са подвластни на тези неща. Един-два часа повече подготовка, организация на пътуването и запознаване с обстановката ще спомогнат значително за по-хубавото преживяване и на иначе красивите Седем рилски езера.