В предишните си два пътеписа разказах за водопадите Игуасу, гледани от аржентиската и бразилската страна. През първия ден се пуснахме с лодка по река Игуасу и видяхме по-малките водопади от наистина близко разстояние. Макуко сафарито беше само първата част от обиколката на водопадите Игуасу. На следващия ден времето, се развали, което поставяше под въпрос дали ще посетим другите атракции в района. Отидохме до Птичия парк, от който останахме очаровани, а след това поехме към Аржентина. В края на деня ни съобщиха, че най-вероятно няма как да направим обиколка с хеликоптер заради лошото време. Освен това ако продължаваше да вали и на следващия ден - щеше да се отмени начинанието.
Минорно настроение, напускайки Фос до Игуасу
Събудихме се и започнахме да оправяме багажа си - следобед трябваше да отпътуваме от Фос до Игуасу. Времето все още беше лошо и нямахме почти никакви надежди, че ще видим водопадите Игуасу с хеликоптер. Към обяд дъждът спря и облаците намаляха и екскурзоводът ни отиде да говори с пилота, който все още отказваше. Скоро започна да поддава и накрая се съгласи! Бяхме много радостни, че ще видим водопадите Игуасу от хеликоптер! Имаше обаче проблем - не се знаеше дали ще успеем да стигнем на летището на време. Сетихме се нещо, което щеше да спаси ситуацията. Часовата разлика между Аржентина и южната част на Бразилия е 1 час. Иначе казано, ако ние тръгнем от Фос до Игуасу в 15 часа, когато стъпим на аржентинска земя ще е 14 часа. По този начин печелим един час време, в който може да обиколим водопадите Игуасу.
Пълен напред към Игуасу!
Първата група се качи, а ние останахме втори. С нетърпение очаквахме хеликоптерът да се върне и да се издигнем над Игуасу, защото в далечината се виждаха нови тъмни облаци. След около 15тина минути се върнаха и ние се втурнахме към машината, за да не губим време. Пилотът беше видимо неспокоен, тъй като нещата ставаха доста набързо. Веднага след като се издигнахме забелязахме пръските над Дяволското гърло (главния водопад на Игуасу). Пилотът даде газ право към тях, като за момента нямаше как да направим хубави снимки на Игуасу. Когато наближихме хеликоптерът намали скоростта и започна да се рее над реката. Пилотът завъртя така машината, че да можем да снимаме от страничните прозорци. Добре, че снимките не записват миризма, защото кабината миришеше изключително силно на гориво! Направихме няколко кръгчета над Игуасу и успяхме да го снимаме от всички страни. Обиколката ни беше главно над Дяволското гърло и не минахме над река Игуасу след водопада (където се състоя макуко сафарито). Под нас беше пътеката, по която ходихме вчера, а на платформата до Дяволското гърло се виждаха тълпи от туристи. Скоро пилотът даде знак, че трябва да обръщаме и да направим последни снимки на Игуасу. Не противоречахме, тъй като направиха компромис въобще да ни качат за обиколка. По пътя назад продължавахме да щракаме с фотоапаратите, защото предпочитахме да изтрием после няколко кадъра, отколкото да съжаляваме, че не сме направили достатъчно снимки на водопадите Игуасу. Обиколката над водопадите Игуасу продължи около 20 минути. Като кацнахме, набързо благодарихме на екипа и се отправихме към бусчето, което да ни отведе на аржентинска територия. Все пак гонихме самолета за Буенос Айрес.
Нека кажем "чао" на водопадите Игуасу
Може би бяхме единствените туристи, които успяха да зърнат водопадите Игуасу от високо. Въпреки че нещата станаха много на зор, бяхме радостни, защото много лесно можеха да ни откажат полета и да останем с пръст в уста. А да отидеш до Игуасу, определено не е нещо, случващо се всеки ден. Ако се чудите дали да изберете тази атракция не го мислете, а се запишете! Все пак спомените ви от Игуасу от въздуха ще ви останат за цял живот...