Днес ни чака културна програма – ще обиколим няколко музея.
Започваме с музея на Огюст Роден. Часът е около 10, но се е заформила досадна опашка пред входа. За наша радост редът ни идва неусетно, за около 20-30 минути. Билетите ни отново са с някаква отстъпка заради картата. Срещу около 5 € си вземам и аудиогид. Установих, че е доста полезно да знае човек къде се намира и какво вижда. Някъде из интернет-пространството мисля, че може да намерите такива аудио-пътеводители за повечето туристически обекти в Европа. Е, няма на български, но все пак, когато човек е решил да пътува по света, трябва да поназнайва поне един чужд език, пък бил той и руски!
Музеят на Роден е разположен на открито – големите склуптури, и на закрито, в голяма сграда – по-малките. Днес е малко дъжделиво, та умело съчетаваме двете прастранства. Естествено, няма да ви разказвам за всяка склуптура поотделно, защото ако следвам неотлъчно аудиогида, рискувам това да ми отнеме повече от заделените 2 часа в този музей. Само ще спомена някои от тях – „Вратата на Ада” – няма дръжки за отваряне,влезнеш ли веднъж, няма връщане. В горната част на вратата ще видите миниатюра на „Мислителят”. По-късно Роден е направил копие в голям размер, ще го видите в другия край на парка. Естестествено, (почти) задължително е да се снимате в дублираща поза, с риск някой да ви попита защо се правите, че ходите до тоалетната. В парка ще видите много склуптури на Виктор Юго.
В закритата част внимание заслужава „Целувката” – една от най-известните склуптури на Роден – много хора си направиха удоволствието да се целунат пред фотоапаратите. На мен лично много силно впечатление ми направи творението „Ръката на Бог”-около 50 см, от мрамор, представлява мъжка ръка, а в дланта й са се сгушили мъж и жена. Изглеждат едновременно толкова защитени, но и толкова беззащитни – ако тази ръка се свие в юмрук ... Но, стоп, няма да си представяме такова нещо –тя затова тази ръка е застинала в камък,за да не се свие никога в юмрук!
Излизаме от музея, тръгваме по бул. ”Сен Жермен”, хапваме накрак по един сандвич и се любуваме на цъфналите кестени. Към 15:30 пристигаме пред Музей Д’Орсе. Отвън ни чака стълпотворение. Отнема ни известно време докато се ориентираме – оказва се, че най-дългата опашка е за притежателите на карти. Извива се като серпантина, широка е около 1 метър, дълга – незнайно колко. След 45 минути сме вътре. Музеят работи до 18 ч, а последните 2 часа, т.е. от 16 до 18, са безплатни. Тук отново може да си вземете аудиогид, но ако нямате достатъчно време, няма да ви е полезен. За 2 часа единствено успяхме с наслада да разгледаме залата на импресионистите – Ван Гог, Клод Моне, Реноар и др. По времето, когато посетихме музея, снимането с камери и фотоапарати беше разрешено, но дочух, че вече не е така.
За днес бяхме планирали и посещение на Лувъра, но се оказа, че това е практически невъзможно по две причини – дори и някак човек да успее да се вмести във времето, и да отдели по два часа на музей, за Лувъра тези два часа са крайно недостатъчни. Ако все пак някяк успеете да съкратите времето от чакане на опашка, в края на деня ще се почуствате безкрайно уморени и пренаситени от толкова много картини, склуптури и впечатления. За желаещите да посетят Лувъра препоръчвам да отделят поне половин ден, предварително да се информират (ако желаят) за дните, в които достъпът е безплатен, и най-вече да бъдат подготвени какво искат да видят и къде се намира , за да не се лутат из залите. Естествено, може да си наемете екскурзовод.
Вечеряме в близкото ресторантче , пийваме по чаша червено вино и се отправяме в хотела.