Отдавна проявявах любопитство към АЕЦ Чернобил и забранената зона около него, а желанието ми да отида там се усили допънително от минисериала на HBO. През зимата на 2020 година ми се отдаде тази възможност и реших да организирам екскурзия в Украйна, в която да науча повече, като проуча на място Чернобилската забранена зона. Освен АЕЦ Чернобил и намиращия се близко град Припят има и друг интересен обект - строго секретна радиолокационна станция Дуга.
РЛС Дуга е част от противоракетната отбрана на Съветския съюз. Мисията ѝ е била да засича изстрелването на междуконтинентални балистични ракети от страна на НАТО към територията на СССР. Преди разпадането на Съветския съюз станцията има ключова роля за военните и е било немислимо тя да бъде разкрита от чужди шпиони. Цялата информация за нея е засекретена и всички следи - заличени. Нивото на сигурност е толкова голямо, че дори местните жители не знаели за нея. Е, или поне тези живеещи на по-ниските етажи на блоковете в Припят, но за това по-късно.
Строго секретен обект
Само като чуя "строго секретен обект в СССР", нивото на мистика около обекта многократно нараства. Малко след град Чернобил към Припят от основното шосе има отбивка за тесен асфалтов път, който изчезва в гората. Пътят е тесен, разбит и по нищо не личи че води до нещо значимо. Дуга се намира насред гъста иглолистна гора, залесена по такъв начин, че около пътя има високи дървета, които пречат на преминаващите да видят на разстояние повече от няколко метра.
На местните хора е казано, че в района има изоставен детски лагер.
Мегаструктурата "Дуга" е съставена от два радара - големият е дълъг 550 м. и 150 м. висок, "по-малкият" е с размери 220 на 80 метра. Построена е по такъв начин, че дори в последната отсечка от пътя, човек може да види съвсем малка част от нея. Високите дървета скриват от зрението колосалните размери на структурата - нейната височина и широчина остават тайна за посетителите докато не отидат непосредствено до станцията.
За да оперира Дуга е нужно голямо количество енергия (мощността ѝ е 10MW), затова зоната около АЕЦ Чернобил е избран за местоположение на мегаструктурата.
Създаден е също и секретен град в близост до РЛС Дуга - Чернобил 2
Съветския съюз е имал изпита система за създаване и управление на секретни градове. Те са създавани в близост до заводи и обекти от стратегическо значение за военната машина на СССР - основно за производството на ядрени оръжия. Близо са до вече съществуващи градове, като за идентификация се добавя число към пощенския код на оригиналния град. Името се е образувало като се добави цифра към името на града, до който е разположен. Така, секретният град, обвързан с Дуга получава наименованието "Чернобил-2".
Не е добра идея да разпитваш за секретен град
Всеки човек, който е искал да отиде в града е бил проверяван. Така например ако някой получи пратка за пощенски код на Чернобил 2, получателят е трябвало да се легитимира. Ако пък някой имал неблагоразумието да разпиттва за секретния град бива посетен от агент на КГБ, за да разкаже повече откъде знае за града, каква информация има, какво търси в него и т.н. Това са част от средствата, чрез които СССР е пазел военните си тайни от чужди шпиони.
Същата система като при имената на градовете е използвана и за училищата - номерата на училищата в Чернобил 2 са започвали от последния номер на училищата от оригиналния град. По този начин в Чернобил 2 примерно е имало училище №3 без да има училища с номера 1 и 2. Ако пък жител на Чернобил (основният град, към който секретният е прикрепен) попита за училище №3 или друго, чийто номер се намира в секретната зона рискува да бъде разпитан от агенти на КГБ, за да им разкаже повече откъде има информацията за подобно учреждение.
Опасността от чужди шпиони на територията на Съветския съюз е била реална заплаха, затова КГБ са взимали пазенето на тайните си изключително сериозно.
Разбира се такава мегаструктура не е могла да бъде напълно скрита и хората в района са я виждали. Но системата в СССР е работила по такъв начин, че не се е гледало с добро на хора, които задават много или неподходящи въпроси. Твърде любопитните жители са били навестявани от агенти на КГБ, за да установят каква е мотивацията им да питат. Въпреки че Дуга е скрита сред гъста растителност и пътят, който достига до радара е само един, хората в Припят са могли да видят огромния секретен радар. Огромното съоръжение несъмнено и привличало вниманието на живущите на високите етажи, в крайните квартали на Припят. Вероятно по формата и големината са разбирали, че става дума за радар, но надали са се интересували за други детайли.
Защо жителите в Припят не са проявявали интерес към РЛС Дуга
Като атомен град Припят по онова време има специален статут и жителите му са разполагали с привилегии, невъзможни за другите градове. Затова те са предпочитали да не задават твърде много въпроси, за да не бъдат навестени от КГБ или още по-лошо - изселени в друг град и така да загубят привилегиите си. Трудно е в днешно време да осъзнаем как до 50 хиляден Припят хората са нямали достъп до толкова голяма мегаструктура и въпреки това дори не са могли да питат открито за огромното съоръжение, което виждат от балконите си.
Как работи Дуга
Улисани в слушане на разказите на екскурзовода вече наближавахме Дъга. Различни по големина сгради са разпръснати наоколо - всички до една изоставени. Гидът ни разказваше за принципа на работа на радара, когато дозиметърът ми започна да алармира за завишени нива на радиация. Там, където се намирах действително радиацията бе по-висока от обичайното, но бе цели 5 пъти по-малко от дозата по време на полет със самолет. Нагласих прага на алармата на по-висока стойност.
РЛС Дуга е колосална задхоризонта наземна радарна система, предназначена да открива изстрелването на МКБР (Междуконтинентални балистични ракети), чрез засичането на смущения в йоносферата на Земята. През 70-те години, съветските учени са открили, че при изстрелване на голяма ракета, двигатели ѝ остават отпечатък в йоносферата. Това е била жизненоважна технология за отбраната на СССР и започват да провеждат изпитания в по-голям мащаб.
За калибриране на инструментите е използван космодрумът в Байконур.
Резултатите от опитите са обещаващи и е взето решение да бъде построена радарна станция в реален мащаб. Когато радарът е завършен напълно и пуснат за първи път се случва нещо странно - започва да се чуват непознати, чукащи звучи в радиодиапазона по целия свят.
Радиолюбители дават на радара прозвището "Руския кълвач"
Дуга е толкова мощна, че смущава комуникацията в корабоплаването и пътническите полети дори в най-отдалечените места на планетата. СССР е подложен на голям международен натиск, на който те отговарят както обичайно - с отричане на фактите. Дори когато са им представени доказателства за наличието на нов колосален излъчвател на съветска територия - властите продължавали да отричат. Сигурно всичко би било наред, ако сигналите не са в разрез с редица международни спогодби за опазване на радиочестотите от военна намеса - Съветския съюз е нарушавал договорите, които сами са подписали.
Първите пазачи са поздравявали - вторите са стреляли.
По това време САЩ вече са разполагали с по-добра технология за засичане на изстрелвания на ракети. В орбита около Земята са обикаляли спътници. Чрез тях е можело в реално време да заснемат области на Земята от космоса и така открили и РЛС Дуга. Дори когато показват снимките на съветските власти, те продължават да отричат наличието на въонно съоръжение в района. Все пак малко променили алибито си настоявайки, че там - да, наистина има радар, но той е с научни, а не с военни цели.
Суперкомпютърът зад Дуга
Научавайки повече за работата на радара, започнах да подозирам, че наблизо има още интересни сгради. Преди не се бях замислял, но зад РЛС Дуга е бил разположен също толкова голям суперкомпютър. За обработване на данните е била нужна огромна изчислителна мощ, затова съветските учени разработили специален компютър, който да е обвързан с Дуга.
След като обиколихме радара се спуснахме към близка, много дълга сграда - почти колкото самия радар. Представлява дълъг, направо безкраен коридор с кабинети от двете страни. Сега вътре е много тъмно и съответно - опасно. Пуснах светлина от телефона си, за да мога да виждам добре вътре. На места висяха железа и отскубнати лампи от тавана, а на пода се виждаха ръждясали пирони и арматура. Предупредиха ни да внимаваме за дупки в пода, шахти, а такива имаше много, както и да не влизаме в стаи, в които водачът ни не влиза. В сървърното помещение се виждаха отвори, където са били компютрите. Тези шахти бяха толкова дълбоки, че ако човек попадне в тях, ще падне няколко етажа надолу - чак до приземния етаж.
Дъга използва най-модерната технология за времето си и било трудно да намерят специалисти, които да работят с нея. В целия Съветски съюз неколцина били достатъчно квалифицирани. За да се справят с недостига е построен и оборудван корпус, в който се обучавали за работа със радара. Все още учебните стаи могат да бъдат разгледани. Въпреки окаяното им състояние, може да се видят диаграми за орбити на ракети, описание на част от съветския ракетен арсенал, както и информация за работа с радио вълни и радарни системи.
Днес е останала е само хартията. Всяка електроника е била разглобена и преместена (или открадната) преди десетилетия. Продължават да се виждат останки от компютърни кутии, стотици разпилени платки и дискети, навсякъде вътре и около сградите. Още в деня на аварията в АЕЦ Чернобил е взето решение да радарната станция да бъде спряна. Радиацията не би повлияла на огромната метална структура, но суперкомпютърът отзад е бил много чувствителен. Радиацията е щяла да се просмуче през охладителната система и толкова ценната електроника е щяла да изгори мигновено.
РЛД Дуга е последният останал подобен радар. Днес той се извисява като огромен железен паметник, показващ както колко огромно е било напрежението между Изтока и Запада, така и параноята на военните от онова време. За щастие Дуга никога не регистрира истинско изстрелване на ракета, а след Чернобилската авария районът се превръща бързо в необитаем и се налага, което може да бъде разглобено. Препоръчвам на всички, който се интересува от разсекретени обекти да отиде и научи повече за РЛД Дуга на живо. Обиколката наоколо беше към края си, имахме още много неща да видим, а денят беше къс. Следваща точка - АЕЦ Чернобил.