Днес е 1-ви март. На тази дата българите имаме обичая да закичваме мартеница на близките си хора. Мартеницата се дава за здраве и в някои райони на България може да видите мартеници, окичени на различни животни. По този начин се отдава значение не само на близките хора, но и на поминъка. Мартениците не се срещат единствено в България, а из целия Балкански полуостров. Подобен обичай има в някои части на Албания, Сърбия, Румъния и Молдова, но най-разпространен е в България. Обичаят с даването на мартеници се наблюдава и в различни градове в чужбина, където има големи български общности.
Баба Марта
Името на Баба Марта идва от месец март. Идването на месец март символизира края на зимата, а Баба Марта е фолклорен персонаж, прогонващ студа и зимата. Краят на зимата е важен момент за българските земеделци. Освен Баба Марта, в българския фолклор съществуват още два персонажа, свързани със сезоните. Това са Голям и Малък Сечко. Според фолклора те са братя и символизират съответно месец януари и февруари. Баба Марта е тяхна сестра, която символизира месец март и края на зимата. С Баба Марта най-често се свързва обичаят с даването на мартеници и при вързването на мартеници ние, българите, добавяме "Честита Баба Марта". В днешно време се смята, че Баба Марта е добра старица, но според фолклора не е точно така. В народните предания Баба Марта е представяна ту като добра, ту като зла и сърдита. Целият март месец е изпълнен с обичаи за прогонване на зли духове и твари, с цел добра реколта и здраве през годината. Повечето от тези обичаи са се изгубили през годините. Други се срещат само в отделни райони на България. Най-известният и разпространен в днешни дни е окичването с мартеници.
Легенди за мартеницата
Има различни теории откъде произлиза обичая с даването на мартеници. Едно и сигурно - това е древен, езически обичай. Както казахме, той се среща из целия Балкански полуостров, но може да се смята, че е най-разпространен в България. Една от легендите за мартеницата ни отвежда около 1300 години назад, по времето на Кан Аспарух. Според нея, цветовете на мартеницата (бяло и червено) са се получили, след като върху бяла тъкан се е проляла кръв и част от нея се оцветила в червено. Легендата се появява в началото на 20-ти век. По-вероятно е мартеницата да произлиза от още по-древни, езически, времена. Земеделието винаги е било важна част от битието на балканските народи. На някои места се връзват мартеници освен на хората и животните, а и на дървета. В България е разпространено вярването, че когато човек види цъфнало дърво или щъркел (символи на идващата пролет) трябва да закичат мартеницата си на дърво. Според други легенди белият цвят символизира Слънцето, а червеният - Богинята на Раждането и Смъртта.
Обичаят с мартеници в България
В България се смята, че връзването на мартеници ще зарадва Баба Марта и ще донесе нейната благосклонност към къщата. Затова най-възрастната жена трябва основно да почисти къщата преди зазоряване и да простре навън червена постелка. В България мартеници се връзват на мъжете, жените, децата, животните и дърветата. Според народните предания възрастните жени не трябва да излизат навън, за да не разгневят Баба Марта, но децата задължително трябва да го направят - така Баба Марта ще бъде благосклонна към тях. Често идва объркване с името "Мартин" и 1-ви март. На тази дата имен ден имат само тези, носещи името "Марта", докато на 14-ти април на деня на св. Мартин празнуват казващите се "Мартин" и сродните му имена.
Обичаят с мартеници в Румъния
В Румъния, мартеници се връзват само на децата и жените. Мъжете не трябва да носят мартеница открито.
Мартениците днес -
През последните години направата на мартеници се превърна в широко поле за изява. Все повече българи показват своята креативност чрез ръчно изработени мартеници, които съчетават традиционните бял и червен цвят с други народни мотиви. Впечатление правят комбинациите с други символи - например кукерски марски украшения. Друго положително явление е, че все повече младежи използват празника на мартениците, за да изразят своята сръчност и оригиналност. По улиците вече има различни ръчно изработени мартеници и украшения, които изместиха масовите производства на мартеници. От година на година мартеницата се превръща все повече в символ на радост и добри намерения, който сближава хората.
Още по темата:
Великден. Как празнуват Великден по света?